На 41 години съм и от осем години съм омъжена за Николай. До миналата събота мислех, че имаме нормално семейство. Не идеално, но спокойно. Сега не знам дали изобщо познавам човека, с когото живея.
Николай има бивша съпруга, Елена. Разделили са се преди повече от десет години. Имат син, който вече е студент и живее в друг град.
Никога не съм имала проблем с това, че поддържат връзка заради него.
Но през последната година Елена започна да присъства все по-често в живота ни.
Първо се обаждаше вечер, за да пита Николай за някакви документи. После започна да му изпраща снимки от общото им минало.
Когато веднъж го попитах защо му пише толкова често, той се засмя.
— Не бъди ревнива. Ние сме възрастни хора.
Замълчах.
Преди две седмици започнах да организирам рождения си ден. Не исках голямо празненство. Само вечеря в малък ресторант с най-близките ни приятели.
Резервирах маса за десет души. Избрах си тъмносиня рокля, която бях купила още през пролетта, но не бях обличала.
Николай обеща, че този път няма да закъснее от работа.
В събота следобед се приготвях пред огледалото, когато телефонът му звънна.
Чух го да казва:
— Да, разбира се. Ела направо там.
Попитах кой ще идва.
— Елена. Няма с кого да излезе тази вечер, затова я поканих.
Помислих, че се шегува.
— На моя рожден ден?
Той продължи да си закопчава ризата.
— Какво толкова? Познава всички. Няма да я оставя сама вкъщи.
Казах му, че не ми е приятно.
Той въздъхна.
— Моля те, не ми разваляй вечерта с глупости.
Тези думи ме заболяха, но реших да не правя скандал.
Когато пристигнахме в ресторанта, приятелите ни вече чакаха.
Елена дойде петнайсет минути по-късно.
Беше с червена рокля и голям букет цветя.
— Честит рожден ден, мила! Надявам се да нямаш нищо против, че дойдох.
Усмихнах се учтиво.
— Благодаря.
На масата имаше десет места. Елена беше единайсетият човек.
Сервитьорът предложи да донесе допълнителен стол.
Но Николай вече беше станал.
— Ели, седни тук, до мен.
Посочи моя стол.
Погледнах го.
— Ники, аз седя там.
Той махна с ръка.
— Ти можеш да седнеш отсреща. Какъв е проблемът?
Всички замълчаха.
Елена се усмихна и остави чантата си на облегалката на моя стол.
Аз се преместих.
Седнах в края на масата, до една приятелка, която ме хвана за ръката под покривката.
През следващия час Николай и Елена непрекъснато си припомняха стари истории.
Разказваха за почивки, за общи приятели, за първата им кола.
Аз почти не говорех.
Когато донесоха тортата, сервитьорът попита къде е рожденичката.
Николай посочи към мен.
— Ето я, там в края.
Някой се засмя неловко.
Сервитьорът постави тортата пред мен, а приятелите ми започнаха да пеят.
Тъкмо се канех да духна свещичките, когато Елена извади телефона си.
— Ники, ела да се снимаме. Отдавна нямаме обща снимка.
Мъжът ми стана.
Застана до нея и двамата се усмихнаха.
Аз останах пред тортата със запалените свещички.
Приятелката ми тихо каза:
— Духни ги, мила.
Не можах.
Станах и отидох до тоалетната.
Затворих вратата и се погледнах в огледалото. Червилото ми беше размазано в единия край, а очите ми бяха пълни със сълзи.
Избърсах лицето си с хартиена кърпичка.
След няколко минути приятелката ми влезе.
— Не трябва да търпиш това.
Отговорих, че не искам да развалям празника.
Тя ме погледна странно.
— Но това е твоят празник.
Точно тогава разбрах колко нелепо звучи всичко.
Когато се върнах, Николай ме попита защо съм изчезнала.
Казах му, че не се чувствам добре и искам да си тръгна.
Той се намръщи.
— Сега ли намери? Всички още се забавляват.
Взех си чантата.
— Тогава остани.
Прибрах се с такси.
Вкъщи свалих роклята, сгънах я внимателно и я прибрах в гардероба. После седнах в кухнята и изпих чаша вода.
Николай се прибра след полунощ.
Беше ядосан.
— Изложи ме пред всички. Елена се почувства неудобно.
Погледнах го.
— А аз как трябваше да се почувствам?
Той не отговори веднага.
После каза:
— Ти винаги преувеличаваш.
На следващата сутрин телефонът ми звънна.
Беше Елена.
Вдигнах, защото реших, че иска да се извини.
Но тя каза:
— Не искам да има напрежение между нас. Николай винаги е бил много внимателен към мен. Трябва да го приемеш.
Попитах я дали би приела друга жена да седне на нейното място на собствения ѝ рожден ден.
Тя замълча.
После затвори.
Същия следобед казах на Николай, че искам да остана няколко дни при майка ми.
Той ме попита дали наистина ще съсипя брака ни заради един стол.
Не знаех как да му обясня, че никога не е ставало дума само за стола.
Става дума за това, че пред всички той избра да не ме забелязва.
Вече четири дни съм при майка ми.
Николай ми пише, че му липсвам, но все още настоява, че не е направил нищо лошо.
А аз за първи път от осем години се питам дали съм била съпруга, или просто човекът, който е запълвал празното място до него.
Какво бихте направили вие?
