Стоях на стълбището с два куфара, а хората от входа минаваха покрай мен и се преструваха, че не ме виждат.
Казвам се Петър, на 52 години съм. Живея в Габрово и работя като електротехник. С жена ми Надя сме женени от двайсет и шест години.
Имаме дъщеря, която вече живее самостоятелно.
Апартаментът ни е двустаен. Купихме го заедно преди двайсет години и още помня как сами боядисвахме стените, защото нямахме пари за майстори.
Преди три месеца тъща ми, Станка, реши да продаде къщата си на село и да се премести в града.
Надя настоя майка ѝ да остане временно при нас, докато си намери жилище.
Съгласих се.
Не съм имал проблеми с тъща си. Поне така си мислех.
Първата седмица всичко беше спокойно. После започнаха забележките.
Че ставам прекалено рано. Че оставям обувките си до вратата. Че телевизорът ми пречи вечер.
Започнах да гледам новините с намален звук.
Една сутрин Станка премести инструментите ми от шкафа в коридора.
Когато попитах къде са, ми отговори:
— Тук вече трябва да има място и за моите неща.
Надя само сви рамене.
След две седмици тъща ми предложи да превърнем хола в нейна постоянна стая.
Попитах какво става с плановете ѝ да си купи апартамент.
— На моите години няма да се занимавам с ремонти — каза тя.
Същата вечер Надя ми обясни, че майка ѝ ще остане завинаги.
Казах, че трябва да го обсъдим, защото жилището е малко и всички имаме нужда от лично пространство.
Надя се ядоса.
— Това е майка ми, Петре. Няма да я оставя сама.
Отговорих, че никой не говори да я изоставяме. Можехме да ѝ помогнем да намери жилище наблизо.
Но разговорът приключи със затръшната врата.
В събота се прибрах от работа и намерих дрехите си събрани в два куфара.
Стояха в коридора до закачалката.
Попитах Надя какво означава това.
— Мама не се чувства удобно, докато постоянно спорите. Най-добре иди за известно време при брат си.
Помислих, че се шегува.
— Надя, това е и моят дом.
Тъща ми излезе от кухнята.
— Един мъж, ако уважава жена си, няма да я кара да избира между него и майка си.
Казах, че никога не съм искал такъв избор.
Но Надя отвори входната врата.
— Петре, моля те, не усложнявай нещата.
Взех куфарите, защото не исках да се караме пред майка ѝ.
На стълбището срещнах съседа от третия етаж. Той погледна багажа ми, после отворената врата.
Тогава Станка извика достатъчно силно, за да я чуят и другите:
— Като не може да живее с възрастен човек, да си намери друго място!
Съседката отсреща открехна вратата си.
Надя стоеше зад майка си и не каза нищо.
Попитах жена си само едно:
— Наистина ли ме гониш от собствения ни дом?
Тя отговори:
— Само докато се успокоят нещата.
Слязох по стълбите с куфарите.
Брат ми ме прие, без да задава въпроси. Остави ми чиста кърпа и ключ от апартамента си.
На следващата сутрин ми звънна дъщеря ни.
Беше говорила с майка си.
— Тате, баба каза, че ти доброволно си напуснал.
Разказах ѝ какво се случи.
Дъщеря ми замълча, после каза:
— Мама ми обясни, че баба вече е дала парите от къщата на вуйчо.
Тогава разбрах защо тъща ми внезапно се отказа да купува жилище.
Обадих се на Надя.
Тя призна, че брат ѝ използвал парите за собственото си семейство, а майка им нямало къде да отиде.
— Защо не ми каза истината? — попитах.
— Защото знаех, че ще се ядосаш.
Отговорих ѝ, че щях да помогна. Но нямаше да се съглася да ме изгонят, за да прикрият решението си.
Минаха десет дни.
Надя вече ми звъни всяка вечер. Казва, че ѝ липсвам и иска да се прибера.
Но Станка продължава да живее там и според Надя нищо не трябва да се променя.
Вчера отидох да взема работното си яке.
На закачалката вече висеше палтото на тъща ми. Моите обувки бяха прибрани в кашон до вратата.
Надя ме попита кога ще се върна.
Погледнах я и казах:
— Когато отново имам място в собствения си дом.
Не искам да оставям възрастна жена без покрив. Но не мога и да приема, че след двайсет и шест години брак съм станал излишен в жилището, което сме изградили заедно.
Обичам жена си. Само че вече не знам дали тя ме вижда като съпруг, или като човек, който трябва да отстъпва всеки път, когато някой друг поиска нещо.
Кажете ми, егоист ли съм, че отказвам да се прибера при тези условия, или имам право да защитя мястото си в собственото семейство?
