На 48 години съм и имам две деца. Синът ми живее в друг град, а дъщеря ми Нели е на 27 и от три години е с приятеля си Виктор.
Харесвах Виктор още от началото.
Възпитан, спокоен, работлив. Родителите му имат малък семеен бизнес и живеят доста по-добре от нас.
Аз работя като продавач-консултант в магазин за домашни потреби. Разведена съм от години и никога не сме имали излишни пари.
Но децата ми не са оставали гладни и сметките винаги са били платени.
Миналия месец Нели ми каза, че родителите на Виктор ще организират голямо събиране в къщата си.
— Ела по-официално облечена, мамо.
Засмях се.
— Толкова ли е страшно положението?
Тя не се засмя.
— Просто ще има хора от работата на баща му.
Това ме жегна, но замълчах.
Купих си нова тъмносиня рокля. Не беше скъпа, но ми стоеше добре.
В деня на събирането Нели ми се обади три пъти.
Първо ме попита каква чанта ще нося.
После дали съм ходила на фризьор.
Накрая каза:
— И моля те, не разказвай много за магазина.
— Защо?
— Мамо, просто тази вечер нека не говорим за работа.
Когато пристигнах, в двора имаше около трийсет души.
Майката на Виктор, Антоанета, ме посрещна топло.
— Най-после се виждаме спокойно.
Подаде ми ръка и ме заведе при останалите гости.
Нели ме оглеждаше от другия край на двора.
Все едно проверяваше дали правя нещо нередно.
По едно време жена до мен попита с какво се занимавам.
— Работя в магазин за домашни потреби.
Нели се появи веднага.
— Мама всъщност скоро мисли да сменя работата.
Погледнах я.
— Не мисля.
Жената се усмихна неловко и се отдалечи.
— Защо го направи? — попитах тихо.
— После ще говорим.
Малко след това всички бяхме поканени да седнем.
Пред нас имаше домашна храна, минерална вода и сокове.
Виктор стана.
Нели застана до него.
Тогава разбрах защо сме събрани.
Той извади малка кутийка.
Хората започнаха да ръкопляскат още преди да е казал нещо.
Ръцете ми се разтрепериха.
Моето момиче се сгодяваше.
Когато Нели каза „да“, всички станаха.
И аз тръгнах да ставам.
Тогава тя ме погледна и едва забележимо поклати глава.
После дойде до мен, докато хората поздравяваха Виктор.
— Мамо, моля те, остани тук засега.
— Защо?
— Ще правим снимки първо с неговото семейство и партньорите на баща му.
Не разбрах.
— Добре. После ще се снимаме.
Тя прехапа устна.
— Може би не тази вечер.
Сякаш някой ми дръпна стола изпод мен, въпреки че още седях.
— Нели, аз съм ти майка.
— Знам. Не започвай точно сега.
Две жени наблизо чуха.
Едната погледна към мен и после веднага сведе очи.
Нели се върна при гостите.
Аз останах сама на стола, докато дъщеря ми се снимаше с хора, чиито имена дори не знаех.
Тогава Антоанета дойде при мен.
— Защо не сте при тях?
— Така е решила Нели.
Тя ме погледна объркано.
След минута се обърна към фотографа.
— Изчакайте.
После извика:
— Нели, ела да вземем майка ти.
Дъщеря ми пребледня.
— После, Антоанета.
— Какво после? Това е майка ти.
Няколко души замълчаха.
Нели прошепна:
— Не искам да правим сцена.
Антоанета отговори съвсем спокойно:
— Никой не прави сцена. Просто не разбирам защо майката на булката седи сама.
Никога няма да забравя лицето на дъщеря си.
Не изглеждаше ядосана.
Изглеждаше засрамена.
От мен.
Станах.
Но не отидох при фотографа.
Взех чантата си.
Нели ме настигна до портата.
— Сериозно ли ще си тръгнеш?
— Да.
— Ще развалиш вечерта заради една снимка?
Погледнах я.
— Не си тръгвам заради снимката.
Тя замълча.
— Цяла вечер се опитваш да скриеш каква работа имам, как говоря и къде да стоя. Не знам кога започна да се срамуваш от мен, но няма да седя в ъгъла, за да ти е удобно.
Очите ѝ се напълниха.
— Просто исках всичко да бъде перфектно.
— И аз явно развалям перфектната картина.
Тръгнах си пеша до автобусната спирка.
На следващата сутрин Виктор ми се обади.
Не Нели.
Той ми каза, че не е знаел нищо и че ако е разбрал по-рано, никога не би позволил това.
После каза нещо, което ме разплака.
— За мен вие сте част от семейството. Работата ви не променя това.
Нели ми писа вечерта.
Само две думи:
— Съжалявам, мамо.
Още не съм отговорила.
Обичам я повече от всичко.
Но не искам извинение само защото други хора са видели как се отнесе с мен.
Искам да разбере защо ме заболя.
Вие как мислите?
