Бях станала да донеса още чинии от кухнята, когато го чух. Спрях на вратата с две чинии в ръце и не можах да помръдна.
— Няма да я гледаме цял живот. И тя си има жилище. Да си стои там.
Свекърва ми кимна одобрително. Сестрата на мъжа ми продължи да си реже салатата, сякаш говореха за времето.
Майка ми седеше на края на масата. Беше навела глава и оправяше крайчето на покривката с пръсти.
Казвам се Даниела, на 43 години съм. Омъжена съм от осемнадесет години за Петър. Имаме две деца, едното вече е студент, а другото е в гимназията.
Майка ми е на 71 години. Живее сама в стар апартамент на четвъртия етаж без асансьор.
Преди три месеца я поканих да остане при нас за известно време. В блока ѝ сменяха тръбите, водата спираше постоянно, а в банята бяха разбили половината плочки.
Петър тогава каза, че няма проблем.
— Нали ти е майка. Няма да я оставим да се мъчи.
Повярвах му.
Майка ми дойде с един куфар, две торби и малка саксия с мушкато. Настаних я в стаята, която дъщеря ни използваше преди да замине да учи.
Още на втория ден започна да помага.
Ставаше преди всички. Слагаше чайника, приготвяше закуска, сгъваше прането. Когато се прибирах от работа, често намирах вечерята готова.
Молех я да си почива.
— Не мога да стоя със скръстени ръце, маме — отговаряше тя.
Петър обаче постепенно започна да се променя.
Първо го дразнеше, че майка ми пуска телевизора сутрин. После му пречеше, че оставя пантофите си до входната врата.
Една вечер го чух да говори по телефона със сестра си.
— Не мога да се отпусна в собствената си къща. Все едно имам постоянен гост.
Не казах нищо. Мислех, че просто е изморен.
Но майка ми усещаше всичко.
Започна да излиза рано сутрин, за да не му пречи. Седеше на пейката пред блока с часове. Връщаше се едва когато знаеше, че Петър е тръгнал за работа.
Един ден я намерих да прибира дрехите си в куфара.
— Мамо, какво правиш?
— Нищо, дъще. Само ги подреждам.
Видях, че беше сложила вътре и чехлите си.
Тогава разбрах, че се готви да си тръгне.
Същата неделя имахме гости. Свекърва ми, зълва ми и нейният съпруг бяха дошли на обяд.
Майка ми беше станала в шест, за да приготви баница. Беше направила и любимите кюфтета на Петър.
Докато сервирахме, свекърва ми попита кога ще приключи ремонтът в апартамента на майка ми.
Отговорих, че още има работа.
Тогава Петър остави вилицата си.
— Ами тя може и така да си остане там. Не е нужно всичко да е идеално.
Погледнах го.
— Петре, банята още не може да се използва нормално.
Той се засмя неприятно.
— Дани, стига. Майка ти се е настанила удобно. Ние ли сме длъжни да я издържаме?
Майка ми пребледня.
Опитах да му кажа, че тя купува продукти почти всеки ден, но той ме прекъсна.
— И не ми обяснявай колко помага. Никой не я е карал да готви.
Тогава свекърва ми се намеси.
— Всяка жена трябва да знае кога става тежест на децата си.
Майка ми стана бавно.
— Извинявайте. Ще изляза за малко.
Видях как ръцете ѝ трепереха, докато вземаше жилетката си от облегалката.
Тръгнах след нея, но Петър ме хвана за лакътя.
— Остави я. Нека малко да помисли.
Издърпах ръката си.
— Не говори така за майка ми.
— Тогава избирай. Или тя си отива, или аз няма да търпя повече.
Всички замълчаха.
В този момент синът ни, който беше дошъл за обяда, се появи от коридора.
— Татко, ти сериозно ли?
Петър се обърна към него.
— Не се меси в работите на възрастните.
Синът ми остави телефона си на шкафа.
— Баба ми плащаше уроците по математика, когато казваше, че нямаме пари. И ми купи лаптопа за университета. Помоли ме да не ти казвам.
Петър не отговори.
Аз също не знаех за лаптопа.
Излязох на стълбището и намерих майка ми на площадката между етажите. Седеше на стъпалото с жилетката в скута си.
— Мамо, прибери се.
Тя поклати глава.
— Не искам да ти развалям семейството, дъще.
Седнах до нея.
За първи път от много години видях майка си толкова засрамена. Жената, която цял живот се беше лишавала заради мен, се извиняваше, че има нужда от покрив над главата си.
Прегърнах я и ѝ казах, че няма да си тръгне заради нечии обиди.
Когато се върнахме, гостите вече се обличаха.
Петър стоеше до прозореца.
— Значи реши? — попита.
— Реших, че няма да изгоня майка си, за да ти угодя.
Той взе якето си и излезе.
Вечерта ми написа, че ще остане при сестра си, докато се вразумя.
Минаха девет дни.
Майка ми продължава да става рано и да приготвя закуска. Само че вече ме пита по три пъти дали не ми пречи.
Всеки път ѝ отговарям, че не ми пречи.
А Петър ми се обажда почти всяка вечер. Казва, че съм поставила майка си пред брака ни.
Може би той наистина се е чувствал неудобно в собствения си дом. Можехме да поговорим, да определим срок, да намерим друго решение.
Но не мога да забравя как унижи майка ми пред всички, докато тя седеше на масата, която сама беше подредила.
И най-много ме боли, че сега се страхува да остави дори чехлите си до вратата.
Какво бихте направили вие?
