Не става дума за цената. Ако ми беше подарил една книга или саксия с босилек, щях да се зарадвам.
С Георги сме женени от 24 години.
Имаме нормален живот. И двамата работим, изплащаме последните години от кредита за апартамента и внимаваме с разходите.
За рождения ми ден не исках празненство.
Казах на Георги да поканим сестра ми и още две близки семейства у дома. Щях да направя вечеря, да купим торта и толкова.
Още седмица по-рано той започна загадъчно да ми казва:
— Тази година подаръкът ти ще е специален.
Не разпитвах.
В самия ден се прибрах по-рано от работа.
Направих салата, сложих пилето във фурната и извадих сервиза, който използваме само когато имаме гости.
Георги се прибра с огромна кутия.
Всички вече бяха дошли.
— Честит рожден ден — каза той и постави кутията пред мен.
Гостите започнаха да се усмихват.
Отворих я.
Вътре имаше скъп професионален комплект инструменти.
Стоях и гледах.
Първо реших, че се шегува.
— Това за мен ли е?
Георги се засмя.
— За нас е.
Един негов приятел веднага започна да разглежда комплекта.
— Еха, това е сериозна машина.
Георги сияеше.
Започна да обяснява как отдавна искал точно този модел и как вече щял сам да прави разни ремонти.
Аз още държах опаковъчната хартия.
Сестра ми ме погледна.
Разбра веднага.
— А за нея какво има? — попита.
Георги се засмя.
— Това е подаръкът.
— Но тя какво ще прави с него?
Настъпи неприятна тишина.
Георги започна да се оправдава, че инструментите били за дома и че от тях щели да имат полза всички.
После каза:
— Тя все се оплаква, че има неща за оправяне.
Няколко души се засмяха неловко.
Аз не казах нищо.
Продължих вечерята.
Когато дойде време за тортата, духнах свещите, нарязах парчетата и прибрах чиниите.
Но вътрешно се чувствах ужасно глупаво.
Не заради инструментите.
Заради това, че пред всички мой празник беше превърнат в повод Георги да купи нещо, което самият той иска.
След като гостите си тръгнаха, започнах да събирам салфетките.
Георги отвори комплекта отново.
— Виж колко неща има.
Не издържах.
— Защо просто не си го купи?
Той ме погледна.
— Какво?
— Комплекта. Защо трябваше да казваш, че е подарък за мен?
Лицето му се промени.
— Пак ли започваш?
— Не започвам. Питам.
Той каза, че съм неблагодарна.
После ми напомни колко струвал комплектът.
Това направи нещата още по-лоши.
— Георги, аз не искам скъп подарък. Исках поне веднъж да помислиш какво харесвам аз.
Той затвори кутията шумно.
— На петдесет години сме. Какви са тези детски претенции?
Това изречение остана в главата ми.
На следващата сутрин станах първа.
Докато правех кафе, видях касовата бележка от комплекта върху шкафа.
До нея имаше друга бележка.
От бижутериен магазин.
Помислих, че може би все пак е купил нещо за мен и го е забравил.
Когато Георги стана, го попитах.
Той се смути.
Оказа се, че преди седмица е купил златни обеци.
Не за мен.
За майка си.
Рожденият ѝ ден беше след месец.
— Тя отдавна си ги хареса — каза той.
Само го гледах.
За майка си беше запомнил какво харесва.
Беше отишъл в магазина, избрал ги и ги прибрал предварително.
За жена си беше купил инструменти.
Следобед излязох сама.
За първи път от години влязох в магазин и не започнах да смятам дали нещо е прекалено скъпо.
Купих си малка кожена чанта, която гледах от месеци.
Когато се прибрах, Георги я видя.
— Това ново ли е?
— Да.
— Колко струва?
Казах му.
Той веднага се намръщи.
— Не можеше ли поне да ме питаш?
Погледнах го и почти се засмях.
— Не. Това е подаръкът ми за рождения ден.
Той разбра какво му казвам.
Не спорихме повече.
Комплектът с инструментите стои в мазето. Георги вече го използва няколко пъти.
А аз нося чантата почти всеки ден.
Не искам скъпи подаръци и не очаквам някой да чете мислите ми.
Но след 24 години заедно искам човекът до мен поне да знае разликата между това, което радва мен, и това, което радва него.
Вие как мислите?
