Казвам най-добрата, защото до онази вечер точно така представях Ива на всички.
Запознахме се още като студентки. После животът ни тръгна в различни посоки, но останахме близки. Аз се омъжих, разведох се на 36 и останах сама в апартамента, който изплащам и до днес.
Ива има съпруг и две деца. Работи в банка, аз съм администратор в частна фирма.
През годините сме си помагали много.
Когато Ива имаше проблем, можеше да ми звънне и в седем сутринта.
Когато аз се разведох, тя идваше вечер след работа. Носеше банички, сядаше в кухнята и ме караше да говоря за всичко друго, само не и за развода.
Затова никога не съм броила кой на кого е дал повече.
Преди месец навърших 43.
Не исках голямо празненство. Поканих шестима души у дома — брат ми, жена му, две колежки, Ива и съпруга ѝ.
Поръчах храна, направих салата и купих торта от сладкарницата до офиса.
Бях сложила нова покривка на масата. Една от колежките ми донесе малка саксия с босилек, защото знае, че все убивам цветята.
Всичко беше спокойно.
Докато разговорът не стигна до почивките.
Едната ми колежка каза, че през септември планира да отиде сама до Гърция.
Аз споменах, че и аз обмислям кратко пътуване сама.
Ива се засмя.
— Ти пак ли сама?
Усмихнах се.
— А с кого?
— Не знам. Намери си най-после някого.
Не ми стана приятно, но подминах.
Тогава жената на брат ми каза:
— Какво лошо има? Аз даже ѝ завиждам, че може да реши днес и утре да тръгне.
Ива остави вилицата си.
— Може, защото няма за кого да се грижи.
Стана тихо.
Погледнах я.
Тя явно усети, че е прекалила, но вместо да спре, продължи.
— Не го казвам лошо. Просто животът ѝ е по-лесен. Няма деца, няма мъж, няма семейни ангажименти.
Това го каза на рождения ми ден.
В дома ми.
Пред брат ми и хората, с които работя всеки ден.
— По-лесен? — попитах.
— В сравнение с моя, да.
Съпругът ѝ тихо каза:
— Ива, стига.
Тя обаче вече беше започнала да обяснява.
Как аз не разбирам какво е да ставаш рано заради други хора. Как мога да харча заплатата си само за себе си. Как имам време за кафе след работа и за почивка.
Слушах я и си мислех за всички вечери, в които съм се прибирала в празен апартамент.
За празниците, на които съм се чудила къде да отида, за да не стоя сама.
За сметките, които никой не дели с мен.
Но не казах нищо от това.
Само попитах:
— Наистина ли мислиш, че животът ми е лесен, защото съм сама?
Ива сви рамене.
— Просто казвам, че имаш свобода, която ние нямаме.
Тогава брат ми се обади.
— Тя не е избирала всичко, което ѝ се случи.
Ива замълча.
След малко сменихме темата.
Разрязах тортата.
Направих кафе.
Дори изпратих всички нормално.
Когато Ива си тръгваше, ме прегърна набързо и каза:
— Не се сърди. Знаеш ме каква съм.
Точно тези думи останаха в главата ми.
Знаеш ме каква съм.
На следващата сутрин станах, събрах чашите и намерих една салфетка под дивана.
Телефонът ми светна.
Ива беше написала:
— Добре ли сме?
Стоях с телефона в ръка доста време.
Накрая написах:
— Не знам.
Тя веднага ми звънна.
Вдигнах.
— Сериозно ли се обиди? — попита.
— Не се обидих. Просто разбрах нещо.
— Какво?
— Че ме съжаляваш и едновременно ми завиждаш за живота, който мислиш, че имам.
Настъпи тишина.
После Ива каза:
— Май наистина ти завиждам понякога.
Това не очаквах.
Призна ми, че от години гледала как след работа мога да се прибера и да не обяснявам на никого къде съм. Че виждала снимките ми от кратките пътувания и си мислела колко спокойно живея.
— Но никога не съм се замисляла как изглежда от твоята страна — каза тя.
Това беше първото искрено нещо, което чух от нея след онази вечер.
Не се скарахме.
Не я блокирах.
Просто отношенията ни се промениха.
Преди си говорехме почти всеки ден. Сега понякога минава седмица.
Миналата събота Ива предложи да пием кафе.
Отказах.
Не от отмъщение.
Просто вече не чувствам същата близост.
Може би някой ден ще се върне. Може би няма.
Осемнадесет години не се изтриват за една вечер, но понякога една вечер е достатъчна, за да разбереш как другият всъщност е гледал на живота ти.
Най-много ме боли не това, че Ива каза, че животът ми е лесен.
Боли ме, че толкова близък човек е виждал свободата ми, но никога самотата зад нея.
Вие как мислите?
