На 47 години съм. Казвам се Румяна и живея в Стара Загора. Омъжена съм, имам син на 19 години и работя в малък магазин за домашни потреби.
Брат ми Георги е с четири години по-малък от мен. Той остана да живее в къщата на родителите ни, в едно село на двайсетина километра от града.
Майка ни е на 74 години. Откакто татко отиде при Бог преди шест години, тя живее с Георги и жена му Таня.
Всяка неделя ходех при майка ми.
Носех ѝ плодове, лекарства, понякога домашна баница. Сядахме на пейката под асмата и си говорехме за най-обикновени неща.
Това беше нашето време.
Преди няколко месеца Таня започна да се държи странно.
Когато пристигах, често казваше, че майка ми си почива. Друг път ме посрещаше на портата и обясняваше, че имат гости.
Не исках да създавам напрежение.
Но забелязах, че майка ми все по-рядко ми звъни.
Една неделя отидох без предупреждение.
Портата беше отключена. Влязох и видях майка ми да простира дрехи на двора.
Щом ме забеляза, остави мократа кърпа в легена и дойде да ме прегърне.
— Мислех, че вече не искаш да идваш — прошепна.
Замръзнах.
— Защо говориш така, мамо?
Тя погледна към прозореца на кухнята.
— Таня каза, че си много заета и не искаш да те безпокоя.
Тогава за първи път усетих, че нещо не е наред.
Попитах Таня защо е казала подобно нещо.
Тя само сви рамене.
— Ами ти наистина работиш много. Не съм искала да тревожа майка ти.
Следващата седмица Георги ми се обади.
Каза, че иска да се съберем в събота, за да поговорим за къщата.
Отидох с надеждата най-после да изясним отношенията си.
В хола бяха брат ми, Таня, майка ми и двама наши братовчеди.
Георги дори не ме покани да седна.
— Руми, трябва да ти кажа нещо. Тази къща вече е наш дом и искаме да спреш да идваш, когато си поискаш.
Погледнах го объркано.
— Аз идвам при майка ни.
Таня се намеси.
— Постоянно проверяваш как живеем. Майка ти после се разстройва.
Не можех да повярвам какво чувам.
Единият ни братовчед започна да обяснява, че трябва да уважавам личното пространство на брат си.
Другият каза, че Георги се грижи за майка ни всеки ден, а аз само съм идвала на гости.
Усетих как очите ми се пълнят със сълзи.
— Георги, аз никога не съм се месила в живота ви. Искам само да виждам майка ни.
Той отговори студено:
— Тогава се обаждай предварително. И ако кажем, че не е удобно, няма да идваш.
Майка ми седеше до прозореца и мачкаше крайчето на престилката си.
Изведнъж стана.
— Стига толкова.
Всички млъкнаха.
За първи път от години чух майка ми да говори толкова твърдо.
— Румяна не е гостенка тук. Тя ми е дъщеря.
Георги въздъхна.
— Мамо, не започвай и ти.
Но майка ми не седна.
— Ти каза, че сестра ти идва само заради имота. А аз знам защо идва. Тя идва заради мен.
Погледнах брат си.
Никога не ми беше казвал, че ме подозира в подобно нещо.
Тогава Таня извади една папка от шкафа.
Оказа се, че двамата с Георги искали майка ми да им прехвърли своя дял от къщата, за да могат да я ремонтират със заем.
Майка ми отказвала да подпише, преди да поговори с мен.
Затова не искали да се виждаме толкова често.
Георги се опита да обясни, че всичко било за доброто на семейството.
Майка ми го прекъсна.
— Ако е за добро, защо ме карате да го крия от дъщеря си?
Никой не отговори.
Приближих се до майка ми и я хванах за ръката.
Тя трепереше.
Не исках да споря повече.
Казах ѝ, че може да дойде при мен, когато пожелае.
Три дни по-късно майка ми ми се обади.
Помоли ме да я взема за известно време.
Отидох с колата още същия следобед.
Беше приготвила един малък куфар, торбичка с лекарства и старата снимка на татко от скрина.
Таня стоеше на вратата и не каза нищо.
Георги беше на работа.
Оттогава майка ми е при нас.
Сутрин пием кафе заедно, а вечер тя седи до прозореца и гледа хората по улицата.
Понякога ме пита дали Георги се е обаждал.
Не се е.
Вчера майка ми ми каза, че ѝ липсва къщата, но не и усещането, че трябва да иска разрешение, за да види собственото си дете.
Тези думи още ме болят.
Не искам да разделям семейството ни. Не искам и брат ми да остане сам срещу всички.
Но не мога да приема, че човек може да използва майка си, за да получи имот, а после да обвинява сестра си, че разваля семейния мир.
Вие как мислите?
