Бях застанала до пощенските кутии с торбата от магазина в ръка. Вътре имаше хляб, кисело мляко и пакет ориз. Никой не ме поглеждаше в очите.
Казвам се Антония, на 46 години съм. Разведена съм и живея сама в малък апартамент на четвъртия етаж.
От дванайсет години съм касиер на входа. Събирам парите за чистачката, осветлението и дребните ремонти.
Никога не съм получавала заплащане за това.
Просто когато предишната касиерка се отказа, никой друг не пожела да се занимава.
Всяка първа неделя от месеца обикалях апартаментите с тетрадката. Някои плащаха веднага, други обещаваха след заплата.
Познавам всички съседи.
А най-близка ми беше Светла от третия етаж.
Пиехме кафе почти всяка събота. Тя знаеше за развода ми, за трудностите в работата и за вечерите, когато ми беше тежко да се прибера в празния апартамент.
Преди месец започнахме да събираме пари за ремонт на входната врата.
Сумата не беше малка и няколко семейства помолиха да платят на части.
Записвах всичко внимателно.
Една вечер домоуправителят ми се обади.
— Тони, има разминаване в парите. Трябва да направим събрание.
Помолих го да ми каже какво липсва.
— Ще говорим пред всички.
Още тогава усетих, че нещо не е наред.
В неделя вечерта слязох с тетрадката, разписките и плика с наличните пари.
На площадката между първия и втория етаж се бяха събрали около петнайсет души.
Домоуправителят започна направо.
— Според списъка трябва да има с 480 лева повече.
Отворих тетрадката.
— Няколко апартамента още не са платили цялата сума.
Тогава съседката от първия етаж се обади:
— Стига оправдания. Всички знаем, че напоследък имаш финансови проблеми.
Усетих как лицето ми пламва.
— Това няма нищо общо.
— Ами тогава къде са парите?
Погледнах към Светла.
Тя стоеше до асансьора и гледаше телефона си.
Същата Светла, на която преди седмица бях споделила, че закъснявам с една лична сметка.
Разбрах откъде съседката знае.
Домоуправителят взе тетрадката от ръцете ми.
— Антония, по-добре върни липсващата сума и да приключваме.
Не можех да повярвам.
Дванайсет години бях събирала стотинките им, сменяла бях изгорели крушки и бях чакала майстори в почивните си дни.
Сега стоях пред тях като престъпница.
Тогава от последния етаж слезе възрастният ни съсед, господин Димов.
Държеше няколко сгънати разписки.
— Извинете, но защо никой не провери кои апартаменти още дължат пари?
Домоуправителят започна да обяснява.
Господин Димов го прекъсна.
— Аз съм платил само първата вноска. Тук ми е разписката. Останалите 120 лева още ги дължа.
После посочи списъка.
— А тези четири апартамента защо са отбелязани като напълно платили?
Оказа се, че домоуправителят е преписал погрешно сумите от предварителния списък.
След десет минути смятане всички 480 лева бяха обяснени.
Нищо не липсваше.
Никой не се извини веднага.
Само господин Димов се приближи и ми подаде тетрадката.
— Антония, благодаря ти за всичките тези години.
Тогава очите ми се напълниха със сълзи.
Не от облекчение.
От унижението.
Погледнах съседите и казах:
— От тази вечер повече няма да бъда касиер.
Домоуправителят възрази, че няма кой да поеме работата.
Отговорих му, че това вече не е моя отговорност.
Качих се вкъщи и оставих торбата с покупките на пода.
След половин час Светла позвъни.
Отворих.
— Тони, не ми се сърди. Не исках да се намесвам.
Попитах я защо е разказала за личните ми проблеми.
Тя сведе очи.
— Просто го споменах. Не знаех, че ще стане така.
Стояхме една срещу друга в коридора.
— Светла, ти знаеше, че не съм взела нищо. Можеше поне да кажеш, че не е честно да ме обвиняват без доказателства.
Тя започна да плаче.
Не я поканих вътре.
На следващия ден предадох всички документи срещу подпис.
Сега някои съседи ме поздравяват по-сърдечно от преди. Други се преструват, че нищо не се е случило.
Светла ми изпраща съобщения, но вече не пием кафе заедно.
Най-много ме боли, че непознат човек от петия етаж намери смелост да ме защити, а приятелката ми предпочете да мълчи.
Не искам благодарности за годините, през които съм помагала.
Исках само някой да провери истината, преди да ме нарече крадец.
Кажете ми, правилно ли постъпих, като се отказах и прекъснах приятелството си със Светла, или трябваше да простя?
