Навърших 41 години миналата събота. Не исках голям празник, само спокойна вечер с няколко близки хора. Бях си взела почивен ден, за да приготвя всичко сама.
С мъжа ми Петър сме женени от седем години. Той има дъщеря от първия си брак, която вече е на 19 години. Винаги съм се разбирала добре с нея и никога не съм имала нищо против да поддържа отношения с майка си.
Бившата му съпруга се казва Ирина. Разведени са от десет години, но продължават да се чуват покрай дъщеря си.
Поне така си мислех.
В събота станах в седем сутринта. Изпекох пилешко с картофи, направих две салати и любимата си домашна торта с орехи.
Извадих хубавата покривка, която пазех за празници. Подредих шест чинии и сложих малка ваза с жълти хризантеми до прозореца.
Около пет следобед Петър влезе в кухнята.
— Сложи още една чиния. Ирина ще дойде.
Помислих, че не съм чула правилно.
— Коя Ирина?
Той ме погледна раздразнено.
— Бившата ми жена. Нали я познаваш?
Попитах защо я е поканил, без да говори с мен.
— Дъщеря ми иска майка ѝ да бъде с нас. Не виждам проблем.
Обясних му, че това е моят рожден ден, а не семейно събиране на неговите роднини.
Петър затвори хладилника по-силно, отколкото беше необходимо.
— Не започвай с ревността. Вече си голяма жена.
Замълчах. Не исках да развалям вечерта още преди гостите да са пристигнали.
Ирина дойде първа. Носеше голяма кутия сладкиши и букет розови рози.
— Честит рожден ден, мила! Петър каза, че няма да имаш нищо против.
Усмихнах се насила и взех цветята.
След малко пристигнаха сестра ми, съпругът ѝ и една моя приятелка. Дъщерята на Петър също дойде.
Всички седнахме, но когато тръгнах към мястото си до съпруга ми, Ирина вече беше оставила чантата си на стола.
Петър се обърна към мен.
— Седни от другата страна. Ирина иска да поговорим за университета на малката.
Погледнах го.
— Петре, това е моето място.
Той се засмя пред всички.
— Е, няма да ти падне короната, ако седнеш два стола по-нататък.
Сестра ми спря да си сипва салата.
Ирина се настани до Петър, а аз седнах в края на масата, до шкафа с чашите.
През следващия час двамата си припомняха стари случки. Говореха за почивки, общи приятели и семейни празници отпреди години.
Аз ставах да нося хляб, да сменям чинии и да прибирам празните купи.
Когато извадих тортата, Петър каза:
— Ирина, помниш ли каква торта правеше майка ти? Никой не може да я надмине.
Поставих тортата на масата и оставих ножа до нея.
Не очаквах похвали. Но поне на рождения си ден исках да почувствам, че някой се радва за мен.
Тогава сестра ми стана.
— Петре, може ли да те попитам нещо?
Той кимна.
— Защо покани бившата си жена на рождения ден на сестра ми, без тя да знае?
Петър въздъхна.
— Защото сме цивилизовани хора. Само вие правите проблем от това.
Сестра ми посочи към мен.
— А цивилизовано ли е рожденичката да стои в края на масата и да ви обслужва цяла вечер?
Настъпи тишина.
Ирина остави вилицата си.
— Не знаех, че Мария не е съгласна да дойда. Петър ми каза, че тя лично ме е поканила.
Погледнах съпруга си.
Той започна да разглежда телефона си.
— Просто исках всички да сме заедно. Какво толкова?
Ирина стана, взе чантата си и се обърна към мен.
— Извинявай. Ако знаех истината, нямаше да дойда.
Не знаех какво да ѝ отговоря. За първи път през тази вечер почувствах, че тя ме разбира повече от собствения ми съпруг.
Дъщерята на Петър също се изправи.
— Тате, аз не съм искала мама да идва. Ти ми каза, че Мария я е поканила и ще се радва да я види.
Тогава разбрах, че Петър е излъгал и двете ни.
След като гостите си тръгнаха, започнах да прибирам чиниите. Петър седеше на дивана и гледаше телевизия.
— Доволна ли си? Направи ме за смях пред всички.
Оставих чиниите в мивката.
— Аз ли те направих за смях?
— Можеше просто да си замълчиш.
Това изречение ме заболя повече от всичко останало.
На следващата сутрин Петър се държеше така, сякаш нищо не се е случило. Попита ме дали има останала торта и защо не съм направила кафе.
Направих си само една чаша.
Седнах до прозореца и се обадих на сестра си. Помолих я да дойде да ме вземе, защото имах нужда от няколко дни спокойствие.
Петър ме видя да приготвям малка чанта.
— Сериозно ли ще си тръгнеш заради един стол?
Погледнах го и му казах, че никога не е ставало дума за стола.
Сега съм при сестра си. Петър ми пише, че преувеличавам и че съм съсипала отношенията му с дъщеря му и бившата му жена.
Не знам дали бракът ни ще продължи.
Знам само, че седем години се стараех да бъда разбираща, да не създавам напрежение и да приемам всичко с усмивка.
А когато дойде моят единствен празник в годината, съпругът ми дори не намери за важно да ме попита кого искам до себе си.
Най-тъжното е, че онази вечер всички разбраха колко съм наранена, освен човека, с когото живея.
Какво бихте направили вие?
