Със съпруга ми Николай сме женени от единадесет години. Не сме богати, не живеем приказно, но винаги съм мислела, че сме стабилно семейство.
Работя в аптека, а Николай е техник. Имаме ипотека, стара кола и онзи обикновен живот, в който обсъждаш дали да смениш пералнята този месец или да изчакаш още малко.
Родителите му живеят на около четиридесет минути от нас.
Никога не сме били особено близки.
Свекърва ми Надежда е от хората, които могат да те обидят с усмивка и после да кажат, че просто си прекалено чувствителен.
Първите години постоянно коментираше как готвя.
После започна с дома ни.
— Николай като малък беше свикнал всичко да му е подредено.
Преглъщах.
Не исках съпругът ми да избира между мен и майка си.
Миналата неделя бяхме поканени на обяд при родителите му. Там бяха сестрата на Николай, нейният съпруг и една негова братовчедка, която не бях виждала от години.
Занесох домашен сладкиш.
Докато другите бяха в двора, аз влязох в кухнята да помогна на Надежда.
Телефонът ѝ беше оставен на плота.
Екранът светна.
Не съм го взимала и не съм отваряла нищо.
Просто видях известието.
Беше от семейна група.
Името ми беше в съобщението.
Текстът започваше с:
— Временната пак е дошла…
Стоях с купата за салата в ръце.
Надежда влезе точно тогава.
Видя телефона.
После видя лицето ми.
Грабна го от плота.
— Не трябва да четеш чужди съобщения.
Това беше първото, което каза.
Не че съжалява.
Не че съм разбрала погрешно.
Попитах:
— Коя е временната?
Тя започна да прибира приборите.
— Глупости между роднини.
— За мен ли говорите?
Замълча.
Това ми беше достатъчно.
Излязох в двора.
Николай разговаряше с баща си до портата.
Отидох при него и тихо го попитах дали знае за тази семейна група.
Лицето му се промени.
Тогава разбрах още нещо.
Знаеше.
— После ще говорим — каза.
Но аз вече не можех да чакам.
— От колко време ме наричат временната?
Всички около масата млъкнаха.
Сестра му погледна към майка си.
Братовчедката сведе очи.
Николай въздъхна.
— Моля те, не прави сцена.
Тези думи ме заболяха повече от прякора.
Аз бях човекът, който току-що беше разбрал, че години наред е бил подиграван зад гърба си.
Но аз правех сцената.
Свекърва ми седна и каза:
— Това започна още преди сватбата. Никой не вярваше, че ще останете заедно.
— Единадесет години по-късно още ли съм временната?
Никой не отговори.
Погледнах Николай.
— Ти виждал ли си тези съобщения?
Той каза:
— Понякога.
— И?
— Какво искаш да направя? Да се карам с цялото си семейство заради една дума?
Тогава сестра му се намеси.
— Стига вече. Всички знаем, че мама никога не я прие.
Поне беше честна.
Оказа се, че почти всички в този двор знаеха.
Само аз не.
Прибрах сладкиша, който бях донесла, обратно в кутията.
Свекърва ми ме погледна учудено.
— Сега пък защо го взимаш?
Отговорих:
— Защото временните гости не оставят неща след себе си.
Взех си чантата и излязох.
Николай ме настигна на улицата.
Каза ми, че преувеличавам и че това било някаква стара семейна шега.
Попитах го само:
— Ако моето семейство те наричаше неудачника единадесет години, щеше ли да ти бъде смешно?
Не каза нищо.
Прибрахме се отделно.
Вечерта той дойде в кухнята и призна, че майка му използвала този прякор от години.
Бил я молил веднъж да престане.
Веднъж.
После решил, че е по-лесно просто да не ми казва.
— Исках да запазя мира — обясни.
Тогава разбрах кой мир е пазил.
Техния.
Не моя.
Следващите дни свекърва ми ми изпрати две съобщения. В първото написа, че съжалява, ако съм се почувствала обидена.
Във второто ме обвини, че настройвам Николай срещу семейството му.
Не отговорих.
Казах на съпруга си, че повече няма да ходя там, докато майка му не се извини истински.
Николай смята, че така ще разделя семейството.
Аз мисля друго.
Семейство, в което всички се смеят на един човек зад гърба му, вече е разделено. Просто този човек още не го знае.
Единадесет години носех храна на тези събирания, купувах подаръци за рождените им дни и се чудех какво още трябва да направя, за да ме приемат.
Вече не се чудя.
Не искам да ме харесват.
Искам само никога повече да не седя на маса, на която уважението към мен свършва веднага щом изляза от стаята.
Какво бихте направили вие?
