Познаваме се от двайсет и две години. Запознахме се на първата ми работа, когато и двете бяхме на по двайсет и няколко и брояхме стотинките до заплата.
Сега аз съм на 47, тя на 46.
Минали сме през сватби, раждания, смени на работа, кредити и семейни проблеми. Имаше период, в който се чувахме всяка сутрин, докато пиехме кафе преди работа.
Затова не очаквах приятелството ни да приключи заради едно телефонно обаждане.
Преди около три месеца тя ми се обади в петък следобед.
— Ако мъжът ми ти звънне, кажи му, че съм при теб.
Помислих, че не съм разбрала.
— Защо?
— После ще ти обясня. Просто кажи, че сме заедно.
Отказах.
Не я разпитвах къде е. Не я обвинявах в нищо.
Само казах:
— Не ме намесвай.
Тя затвори ядосана.
Същата вечер съпругът ѝ наистина ми се обади.
Познавам го почти толкова отдавна, колкото познавам нея.
— Жена ми при теб ли е?
Стоях в кухнята и бършех плота. Кърпата остана в ръката ми.
Казах истината.
— Не.
Той замълча.
— Добре. Извинявай, че те притеснявам.
Това беше всичко.
След около час приятелката ми ми изпрати съобщение.
— Благодаря ти много.
Знаех, че не ми благодари.
Позвъних ѝ.
Не вдигна.
На следващата сутрин опитах пак.
Телефонът даде свободно, но тя отново не отговори.
Минаха няколко дни.
Накрая я срещнах случайно пред кварталния супермаркет. Носеше две торби и когато ме видя, лицето ѝ веднага се промени.
— Сериозно ли няма да говориш с мен? — попитах.
Тя остави едната торба на земята.
— Какво има да говорим? Показала си каква приятелка си.
Не можах да повярвам.
— Ти поиска да излъжа мъжа ти.
— И какво толкова? Не съм те карала да извършиш престъпление.
После ми каза, че била излязла с бивши колежки и не искала съпругът ѝ да знае, защото щял да задава въпроси.
Не знам дали това беше цялата истина.
И честно казано, вече не ме интересуваше.
Казах ѝ:
— Ако искаш да криеш нещо в брака си, това е между вас. Но не използвай моето име.
Тя взе торбата.
— След всичко, което съм правила за теб, можеше поне веднъж да ме покриеш.
Тези думи ме преследваха дни наред.
Защото беше права за едно.
Беше правила много за мен.
Когато се разведох преди осем години, тя идваше вечер с храна. Когато трябваше да започна нова работа, ми даде сако за интервюто, защото аз нямах подходящо.
И аз съм била до нея.
Но никога не бях водила сметка.
Две седмици по-късно имахме обща приятелка с рожден ден.
Отидох.
Тя също беше там.
Бяхме осем жени в малък ресторант.
В началото почти не се поглеждахме.
После една от жените попита защо вече не излизаме заедно.
Приятелката ми се засмя.
— Защото някои хора обичат да се правят на много морални.
Всички млъкнаха.
Аз усетих как ми става горещо.
Тя продължи:
— Представяш ли си да познаваш някого двайсет години и той да не може да те прикрие за една вечер?
Една жена попита какво е станало.
Аз не исках да обяснявам.
Тогава приятелката ми разказа сама.
Само че в нейната версия аз нарочно бях казала на съпруга ѝ, че тя не е с мен, защото съм искала да създам проблем между тях.
Слушах я и за първи път не изпитах желание да се защитавам.
Само попитах:
— Аз ли му се обадих?
Тя замълча.
— Аз ли му казах да те проверява?
Пак мълчание.
— Или ти използва моето име, без да ме питаш?
Една от жените тихо каза:
— Това вече е друго.
Приятелката ми се изправи.
Взе чантата си и каза, че няма да стои там, където я съдят.
След рождения ден се прибрах пеша.
Беше студено и си бях забравила ръкавиците. Държах телефона в джоба и постоянно очаквах да вибрира.
Не вибрира.
Минаха почти три месеца.
Тя не ми се обади.
Аз също не я потърсих.
Преди няколко дни намерих нейна стара чаша в шкафа ми. Беше я оставила у дома преди години. На дъното още имаше малка драскотина от времето, когато я изпусна в мивката.
Държах я известно време и ми стана тежко.
Липсва ми.
Не ми липсва спорът.
Липсва ми човекът, на когото първо звънях, когато ми се случеше нещо хубаво или лошо.
Но разбрах и друго.
Приятелството не може да означава, че трябва да лъжеш, за да докажеш вярност.
Ако някой ме постави между себе си и истината, аз пак бих направила същото.
Само не знам дали двайсет и две години приятелство заслужават още един опит.
Какво бихте направили вие?
