С Ива се познаваме от повече от двадесет години. Запознахме се на първата ми работа, когато и двете бяхме млади, брояхме стотинките до заплата и си носехме кафе в пластмасови чаши от автомата.
После животът ни тръгна в различни посоки.
Аз останах в същия град, омъжих се, разведох се и продължих да работя като продавач-консултант в магазин за домашни потреби.
Ива смени няколко фирми, започна добра работа в София и постепенно създаде нов кръг от приятели.
Това никога не ми е пречило.
Когато се прибираше, се виждахме. Понякога идваше у дома по анцуг, сядаше в кухнята и си говорехме до късно.
Знаеше всичко за мен.
Аз също знаех много за нея.
Преди месец ми каза, че ще празнува рождения си ден в малък ресторант и настоя да отида.
— Без теб няма да е същото — каза ми по телефона.
Купих ѝ шал, който беше харесала, и една картичка.
В деня на рождения ден дори си тръгнах час по-рано от работа. Прибрах се, изгладих си една тъмносиня рокля и два пъти сменях обувките, защото не знаех колко официално ще бъде.
Когато пристигнах, повечето хора вече бяха там.
Не познавах почти никого.
Ива ме прегърна набързо и каза:
— Ела, ще те настаня.
Седнах до жена на моята възраст, която се представи като Нели.
Започнахме да разговаряме.
Попита ме откъде познавам Ива.
— Работехме заедно преди много години. Оттогава сме приятелки.
Нели се усмихна.
— Значи ти си онази приятелка от детството?
Поправих я, че не сме се познавали като деца.
След малко Ива дойде до нас.
Нели се засмя и каза:
— Тъкмо разпитвам откъде се познавате.
Ива се поколеба.
Само за секунда.
Но аз го видях.
— О, отдавна е — каза тя. — Познаваме се от квартала.
Погледнах я.
Не казах нищо.
Малко по-късно един мъж от компанията ме попита с какво се занимавам.
Отговорих му.
— Работя в магазин за домашни потреби.
Точно тогава Ива се намеси:
— Тя всъщност отговаря за много неща там.
Не беше вярно.
Аз съм обикновен служител.
Мъжът просто кимна и продължи разговора.
Но аз вече усещах едно неприятно свиване в стомаха.
След вечерята няколко души излязохме пред ресторанта, докато чакахме таксита.
Стоях малко встрани.
Чух две жени да говорят с Ива.
Едната попита:
— Това ли е приятелката, за която каза, че няма да се впише много?
Замръзнах.
Ива ме видя.
Жената също разбра, че съм чула.
Настъпи ужасно неловка тишина.
Ива веднага тръгна към мен.
— Не е това, което си мислиш.
— А какво е?
— Просто казах, че сме много различни.
Попитах я защо тогава е излъгала откъде се познаваме.
Тя въздъхна.
— Защо правиш драма точно сега?
Това изречение ме довърши.
Не вдигнах тон.
Не исках да развалям рождения ѝ ден.
Подадох ѝ подаръка, който още държах в хартиената торбичка.
— Честит рожден ден, Ива.
И си тръгнах пеша.
Беше студено и съжалявах, че бях обула тънки обувки. На половината път до спирката телефонът ми започна да звъни.
Не вдигнах.
На следващата сутрин Ива ми изпрати дълго съобщение.
Пишеше, че съм разбрала всичко погрешно. Че новите ѝ приятели били по-различни хора и тя просто се притеснявала дали ще ми бъде комфортно.
После добави нещо, което няма да забравя:
— Опитвах се да те предпазя да не се почувстваш не на място.
Прочетох го няколко пъти.
Двадесет години съм била достатъчно на място, когато Ива плачеше в кухнята ми след раздяла.
Бях на място, когато нямаше работа и идваше у нас, защото не искаше да стои сама.
Бях на място, когато местехме кашони в първата ѝ квартира.
Но пред хората, пред които искаше да изглежда успешна, изведнъж трябваше да бъда обяснявана.
Не ѝ отговорих веднага.
След три дни се срещнахме пред едно кафене.
Ива пак започна да обяснява.
Накрая я прекъснах.
— Кажи ми само едно. Срамуваш ли се от мен?
Тя замълча.
Това мълчание беше отговорът.
После каза:
— Не от теб. Просто животът ми вече е различен.
Кимнах.
— Тогава нека бъде различен.
Станах и си тръгнах.
Оттогава не сме се чували.
Понякога ми липсва. По навик още виждам нещо смешно и първата ми мисъл е да ѝ го изпратя.
После си спомням онази вечер.
Не се срамувам от работата си, от малкия си апартамент или от живота си. Всичко, което имам, съм постигнала с труд.
Мога да приема, че хората се променят.
Не мога да приема приятелство, което е удобно насаме, но неудобно пред публика.
Вие как мислите?
